Около Жак Дерида и чудовищният дискурс

Чудовището може да се разглежда като образ, съставен от различни тела, които са комбинирани едно с друго. Тази комбинация и хибридизация на разнообразни елементи могат да бъдат наречени чудовище. Такова явление действително присъства в някои текстове. В този контекст чудовищността позволява осъзнаването на нормалността; пред лицето на чудовището става ясно какво представлява стандартът и когато този стандарт има своя история – например дискурсивните, философските или социо-културните норми – всяка проява на чудовищност в тези сфери предоставя възможност за анализиране на историята им. Обаче не е достатъчно само теоретичното разглеждане; необходимо е реално да бъде произведено нещо подобно на дискурсивно чудовище, за да се постигне практически ефект и да ни принуди да разберем историята на нормалността. Но чудовището не се изчерпва единствено с това; то не е просто химерична фигура, която комбинира едно животно с друго. Чудовището също така включва новото, което все още няма признание - вид, който все още няма име. Това обаче не означава непременно анормалност, дори ако става дума за смесване или хибридизиране на вече известни видове. Фигурата на бъдещето – онова внезапно появяващо се и неподготвено от нас – често се представя именно чрез концепцията за чудовище.
Жак Дерида