Plexus II

Когато Хенри Милър напуска Америка и се отправя към Париж през 30-те години, за да води живот на литературен бохем, той описва края на предишното си съществуване и своето Възкресение като писател с термина "розово разпятие". Тази драстична промяна служи като основа за някои от най-красивите му произведения, които изразяват всичките му чувства относно самоосвобождението и истинския дух на живота. "Plexus", вторият том от трилогията "Розовото разпятие" (състояща се от "Sexus", "Plexus" и "Nexus"), представлява художествено обобщение на отчаяния и необикновен живот в Ню Йорк на Милър и неговата странна, чувствена втора съпруга Мона. Стремейки се страстно да пише, той напуска работата си в известната Космодемонична телеграфна Компания. Животът им е изпълнен с крайни лишения и абсурдно щастие; те водят борба без слава, за да свържат двата края. Публикуван първо в Париж през 1953 година, романът е забранен в САЩ и Великобритания почти петнадесет години след това. "Плексус" е възторжен еротичен ода към бунтовническия начин на живот. Великият талант на Милър идва от способността му да улови паниките и страхове у човека. Като писател никога не оставя писалката си, защото има много какво да сподели за странните или не толкова странни личности около него - техният свят няма край. Той пише със смела енергия и искреност, а повече от всички останали живее извън границите; притежава магнетични очи, прониквайки дълбоко в живота на всекиго около себе си.