Plexus I

Когато Хенри Милър напуска Америка и се отправя към Париж през 30-те години, за да живее живот на литературен бохем, той описва това като смърт на предишното си съществуване и възраждане като писател под термина "розово разпятие". Тази драматична промяна служи като основна тема в някои от най-красивите му произведения, които отразяват всичките му чувства относно самоосвобождението и истинския дух на живота. "Плексус", вторият том от трилогията "Розовото разпятие" (състояща се още от "Sexus" и "Nexus"), представлява художествена равносметка за отчаяния и необичаен живот на Милър в Ню Йорк, както и за неговата странна и чувствена съпруга Мона. Страстно желаещ да пише, той напуска работата си в известната Космодемонична телеграфна компания. Въпреки че са изправени пред крайни финансови затруднения, техният живот е изпълнен с абсурдно щастие – една безславна борба да свържат двата края. Публикуван първо в Париж през 1953 година и забранен в САЩ и Великобритания почти петнадесет години по-късно, "Плексус" е ентусиазирано еротично прославяне на бунтовния начин на живот. Гениалността на Милър се крие във способността му да усети всички страхове и тревоги у човека. Като писател той никога не оставя писалката си, защото има много какво да сподели за тези странни или обикновени същества около него; тяхната история няма край. Той пише с непокорна енергия и искреност. Повече от другите хора живее извън установените граници - притежава магнетични очи, прониквайки дълбоко в живота на всеки човек около себе си.