Щурецът оздравява

В една лятна утрин щурецът седеше в тревата пред своя дом и си мислеше: Чувствам се щастлив и доволен. Слънцето светеше, а бели облаци плавно се носеха ниско над хоризонта. Щурецът легна назад, затвори очи и започна да издава звуци от радост.

Неочаквано обаче усети нещо необичайно в главата си - нещо, което никога досега не беше изпитвал. Нещото глухо загъгни през целия му ум. Той спря да свири и наостри уши, забелязвайки, че странното усещане е утихнало.

„Не чува ли?“, помисли си той. „Няма цвърчене, нито бръмчене или хрущене.“ Вярно е, че понякога му се струваше като да чува подобни звуци зад очите си, но това ново чувство звучеше по-различно и някак му изглеждаше познато.

Той почука по челото си.
- Ехо! - произнесе той. И настъпи тишина.

Така започва произведението „Щурецът оздравява“ от Тон Телехен с превод на Мария Енчева, редакция от Елена Димитрова, художествено оформление от Мария Вълнарова и корекция от Севда Драгоева.

Изборът на цитат за представянето й е труден. Да започнем ли с опитите на щуреца да общува със своето мрачничко настроение? Или пък с чувството за изгубения вкус на тревата? Може би с историята за бръмбара и решението му да потъне в мрака под убеждението, че трябва да остави надеждата зад себе си? За табелките "Мракът е голям" или "Ако не сте били мрачни - значи сте сериозно мрачни"? Хм... катерицата от детска книга на Телехен имаше табела "Да бъдем весели".

И какво ще кажем за безразличието на жлъчния червей, който все още чака комплименти за танцовите си умения?

Започваме пак с първоначалните редове.

Защото всичко описано в книгата може да се случи дори на най-веселия и талантлив щурец.