Хрониките на завесата: Лунната сянка

В първата книга основният въпрос беше кой е нашият слушател.

Сега темата е кой поема отговорността вместо нас.

Никола Арден живее с решение, което не споделя с никого: да остава мълчалив. Това мълчание продължава няколко месеца. След това Луната реагира - не чрез съобщение, а посредством пулс, бавен и търпелив, като проверка дали все още сме тук.

Почти веднага след това се появява втори източник. Не отвъд границите на познатото, а под водната повърхност на собствената ни планета.

Завесата не е само символична; тя представлява стена, изградена преди много време от неизвестен строител. Арден осъзнава най-неудобното - всяка стена има врати. Има точно осемнайсет такива врати и местоположението им вече е известно.

Селена Маркъс също знае за тях. Тя е преминала през същите текстове и достигнала до аналогични заключения, но направила противоположния избор - вярвайки, че стената не защитава, а затваря хората в себе си. Тя няма намерение да чака отговори; желае сама да даде отговори и вече е завела единствения оцелял човек способен да ѝ покаже пътя към вратите.

Тази стена устоява цели дванайсет хиляди години.

Не е построена така, че да може да издържи на усилията на човек който жадува за откритие.