Изобретяване на самотата

„Един ден има живот... и изведнъж настъпва смърт.“ С тези думи започва „Изобретяване на самотата“ – творба, която събира най-интимните размисли на Пол Остър относно връзката между баща и син. Първата част, озаглавена „Портрет на един невидим човек“, разкрива емоциите и спомените на Остър след кончината на неговия баща, който бил затворен в себе си, отчужден от семейството и сдържан. „Както всичко останало в живота му, той ме виждаше само през мъглата на собствената си самота“. Когато получава новината за смъртта му, Остър осъзнава: „Трябва да напиша нещо за татко ми; ако не действам бързо, целият му живот ще се изгуби с него“. Под натиска на желанието да запази паметта за своя баща у него възникват спомени за забравени странни и дори неприятни моменти. Във втората част наречена „Книгата на паметта“, фокусът преминава от личността на Остър като син към неговата роля като родител. Чрез комбинация от образи, случайности и асоциации той разглежда теми като раздялата със сина си, умирания дядо и преди всичко самотната същност на писателския процес.