Нюйоркска трилогия

Трите взаимосвързани новели, които формират знаковото произведение на Пол Остър от 1986 г., представят уникален поглед върху жанровете и някои критици дори ги определят като детективски. Всички те проследяват бавния упадък на главния персонаж. Във всяка история детективът е обсебен от фикс идея, което води до разпадане на целия му предишен живот. В едната новела героят е криминален автор, който решава да проведе разследване; в другата става дума за детектив, следящ писател; а третата се фокусира върху писателя, търсещ приятел от своето детство, който го е назначил за изпълнител на литературното си завещание. Произведението на Остър е толкова многопластово, че привлича читатели с разнообразни интереси и културен фон. Дали това представлява металитература или просто авторът играе с формата на детективската история? Вероятно и двете.

„Нюйоркска трилогия“ безспорно принадлежи към криминалния жанр; качеството й обаче е толкова високо, че литературните критици продължават да я анализират и задават въпроси относно нея – наричайки я „детективски истории за детективски истории“, „странна хумористична версия на криминалния роман“, „меко криминале“ (в контекста на по-разграничени стилове спрямо „твърдия“ или “черен” роман). Някои експерти класифицират Остър сред постмодернистите заради влиянието му от класическите течения в американския постмодернизъм през 60-те и 70-те години. Независимо какво мнение имат критиците относно класификацията му, творбата остава едно от най-великите четива през миналото столетие.