Тимбукту

„Тимбукту“ е най-прочетеният роман на Пол Остър до сега. Когато го питат откъде идва идеята му за главен герой - куче, Остър споделя, че искал да създаде нещо „малко, поетично, фантастично и смешно“. Историята разказва за забавно пътешествие през погледа на бездомното куче господин Боунс, верен приятел на Уили Г. Кристмас - един изтерзан поет с куп непубликувани стихотворения в главата си. Подобно на Дон Кихот и Санчо Панса, те се отправят към Балтимор в търсене на своята възможна спасителка Беа Суонсън. След внезапната смърт на Уили обаче, господин Боунс остава сам сред несигурността на живота. Приключенията му са както страшни, така и комични. Въпреки че е четириного същество и не може да говори, той притежава способността да мисли; от неговите размисли Пол Остър изгражда една история изпълнена с тъга и нежност, но също така наситена с хумор. Чрез състрадателния си стил авторът представя света от перспективата на едно бездомно куче и начина, по който това добро умно животно perceives хората.

„Тимбукту“ е повествование за любовта – независимо дали става дума за хора или животни – разликата почти няма значение. „Освен това всеки писател – отбелязва Пол Остър – има нужда от някои типични черти у кучето: носа му за усета към света около него и любопитството към разнообразието в живота.“