Когато бях армейски генерал

Признавам, че не съм бил армейски генерал.

Започнах в казармената йерархия като новобранец и стигнах до статут на "фазан". В раницата си не носех маршалски жезъл, а само чисто бельо за смяна. Освен това, чувството на безпокойство от загубеното време в една дълга и безсмислена (понякога даже ужасяваща) игра на войници беше все по-силно. Ако нямаше вече книга с такова заглавие от значим писател, щях да нарека тази творба “В търсене на изгубеното време”. Загубено време, защото бях принуден против волята си да прекарам две години и три месеца в униформа – единственият ми живот засега е този и няма индикации за друг. Две години и три месеца пропиляни в социалистическата казарма – кой ще ми ги върне? Няма възможност за компенсация за насилствено отнетите години под пагон.

Една от най-съществените промени след настъпването на свободата ни е премахването на задължителната военна служба. Напоследък обаче се чуват все повече призиви за нейното възстановяване. Не само политиците или така наречените “професионални патриоти”, но дори млади хора - момчета и момичета изразяват желание за задължителна военна служба във форумите. На тях бих посъветвал да прочетат книгата за добрия войник Швейк – той беше моят верен спътник както в казармата, така и извън нея.

Четенето на “Когато бях армейски генерал” не е задължително, но би могло да бъде полезно особено за тези, които никога не са марширували под знамето на социализма, но искат да научат повече по темата.

Михаил Вешим