Текила на разсъмване

Беше тиха сутрин, свежа и с лек студ – есента внимателно навлизаше, за да не стресне лятото. В този град лятото остава най-дълго – понякога се задържа до края на октомври. Погледнах морето – гладко и блестящо, с оттенък на тъмен метал – „хеви“ метал. На изток хоризонтът запалваше искри, всеки момент изгревът щеше да пламне и слънцето ще разкрие уморен поглед. С това око сме познати от години – срещал съм го не с текила, а с бутилка бира на Окото. Ах, колко много бира е потекла оттогава... Повече бирена пяна отколкото морската пяна тук при прибоя в момента.