Обърни се със смях назад
Издателство: | Сиела |
Брой страници: | 232 |
Година на издаване: | 2015 |
Дата на издаване: | 2015-12-01 |
ISBN: | 9789542819356 |
SKU: | 03101820005 |
Размери: | 14x21 |
Тегло: | 301 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 13 лв. |
„Обърни се с гняв назад“ е британски филм, в който участва Ричард Бъртън и е адаптация на едноименната пиеса от драматурга Джон Озбърн (да не се бърка с Ози Озбърн от „Блек Сабат“, чийто пълно име също е Джон). Лентата излиза на екран през 1959 година – една година преди моето раждане, и става символ на т.нар. „сърдити млади хора“. Днес, ако все още са живи, вероятно вече са станали „сръдливи старци“ в холивудска комедия.
Като малък не бях сред сърдитите; по-късно, като тинейджър – пак не. В живота си винаги съм бил усмихнат млад човек, дори без конкретна причина за това. Учителката ми в прогимназията често ме изпращаше навън от класната стая с думите: „Какво толкова ти е смешното? Иди да се посмееш в коридора и после се върни!“. Престоявах известно време навън, след което се връщах уж сериозен, но веднага започвах да кикотя.
Времето на моята младост беше изключително сериозно – период на пионери („Рапорт даден, рапорт приет!“) и комсомолци, изпълнен с речи и конгреси. Но аз никога не възприемах тези моменти насериозно - нито времето около мен, нито самия себе си.
Започнах обучението си по журналистика с голям ентусиазъм и много скоро осъзнах какво всъщност означава това. Как ще можеш да отразяваш манифестации и конгреси или да преразказваш речите на важни фигури? Затова реших да избера най-непосредственото поприще във вестникарството - фейлетонистът. И така работя вече над тридесет години.
В кариерата ми постигнах един значителен успех – успях никой да не ме взима насериозно. Поради тази причина нямам костюм или вратовръзка; няма служебна кола със шофьор или стена покрита с дипломи и награди у кабинета ми - а даже кабинет нямам.
Литературните критици гледат подигравателно към творчеството ми – наричат го фейлетонско, повърхностно без психологическа дълбочина. За дълбочина може би трябва да погледнат при Достоевски или Джойс; при мен има хумористична нотка.
Не само че не се отказвам от фейлетона - гордея се с него! Фейлетонисти били Ботев, Алеко Константинов , Райко Алексиев , Радой Ралин и Станислав Стратиев . Не казвам че съм равен на тях по талант , но въпреки различията ни всички сатирици говорим един език - този на хумора .
Обожавам фейлетона ; пиша го редовно - понякога ежедневно , друг път седмично . Ако направя сметка сигурно имам стотици текстове натрупани за тези тридесет години . Тази книга съдържа само част от тях .
Фейлетонът произлиза от френската дума за "лист" — което му е основният недостатък: написан веднъж той сякаш увяхва незабавно след публикуването му . Все пак има майсторски произведения които оставят своя отпечатък през годините . Чрез тях можем да разберем историята много по-добре отколкото чрез историографските трудове .
Надявам се моите стари фейлетони , подредени обратно (вместо обичайния ред), да представят картината за годините когато настъпиха основополагащи промени (както положителни така негативни ) .
С усмивка поглеждам назад , надеждата ми е читателят със смях погледне напред!
Животът приеман игриво определено носи повече радост — вярвайте ми!
.
.