Робството и българското наказателно право

В съвременния свят наказателното право е насочено основно към защитата на индивида. Няма друга стойност, чиято защита да оправдава в такава степен използването на наказателни мерки. В Българския Наказателен кодекс сякаш няма нито едно основно човешко право, което да не е било защитено.

Това обаче се променя, когато човекът бъде лишен от социалните си характеристики и стане просто предмет.

В настоящата монография са анализирани актуалните аспекти на робството, като се вземат предвид определени тенденции - например „пазарите на булки“, увеличаващата се бедност и неграмотност, упадъкът на моралните ценности и зависимостите с икономически и социален характер. Тези явления могат да проявят своето негативно въздействие под формата на практики, наподобяващи робство.

Изтъкнати са редица въпроси относно правната уредба за трафика на хора, който често бива наричан „модерното робство“. Макар терминологията в Наказателния кодекс да има свои специфики, международното право позволява разглеждането на някои форми на трафик като форма на поробване. Фактът, че българските законодатели по-скоро срамежливо избягват това понятие означава необходимостта от уточняване неговите правни характеристики. Не можем напълно да разберем проблема с трафика на хора без ясна връзка между него и концепцията за робство.

Робството е обсъдено също така като международно престъпление, инкриминирано в множество международни документи, включително Римския статут на Международния наказателен съд. Особено внимание е обърнато и върху задълженията на Република България във връзка с тези актове.

Освен това целият изследователски труд служи като предупреждение: нито едно от постигнатото в съвременната цивилизация не трябва да се приема за непоклатимо; наказателното право трябва винаги да бъде готово за справяне с нови предизвикателства - дори ако те изглеждат малко вероятни в момента, те могат значително да засегнат обществото в бъдеще.

Борис Велчев