По някои въпроси на обстоятелствата, изключващи обществената опасност в НК

Целта на настоящата книга не е да предлага нова структура за обстоятелствата, които изключват обществената опасност в Наказателния кодекс, нито да формулира нови основания за тези изключения. Вместо това, тя има за задача да акцентира върху конкретни правни проблеми и да предостави възможни решения.

Моето внимание към обстоятелствата, които изключват обществената опасност, произтича естествено от предишната ми работа по темата за обществената опасност, публикувана преди няколко години. Трудовете на проф. Момяна Гунева, проф. Антон Гиргинов и доц. Живко Велчев са значими в тази област; въпреки това смятам, че е важно периодично да се преглеждат научните становища и съдебната практика с цел търсене на новаторски идеи.

През годините съм анализирал различни аспекти на този въпрос и резултатите от моите проучвания са били представени в редица статии, част от които ще бъдат включени тук, тъй като продължавам да подкрепям направените там заключения.

В книгата си ще се опитам да докажа необходимостта от промени в правното регулиране на повечето - ако не всички - случаи на изключване на обществена опасност. Често те са уредени неясно дори при класическите институции, което води до разнородни интерпретации или затруднения при тяхното приложение.

Искам също така да подчертая важността на разглежданите обстоятелства в правен контекст: много от тях позволяват освобождаване от наказателна отговорност дори при престъпления срещу живота. Именно затова е необходимо внимателно проучване и предложение за подходящ начин тяхното разбиране и законосъобразно приложение сред широкия кръг граждани.

За автора: Борис Велчев завършва право през 1986 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и след това специализира международно наказателно право във БАН (1988). През 2012 г. защитава професура с тема „Проблеми на наказателната политика в Република България“. Има докторска степен по юридически науки със специализация „Престъпления срещу Републиката“. Преподава дисциплините наказателно право и международно наказателно право както в СУ „Св. Климент Охридски“, така и във ВТУ "Свв Кирил и Методий".

Работил е като съветник към Министерския съвет (1988-1990), членувал е в Консултативния съвет по законодателството (2001-2005) а после ХL НС (2005-2006). Председава Правния съвет при Президента (2003-2006) а между 2006-2012 година служи като главен прокурор на България; избран е за член на Конституционния съд през 2012 г.