Отмяна на отказа от наследство от кредиторите на наследника

В монографията се представя за пръв път обширно проучване на института на отмяната на отказа от наследство, направен от кредиторите на наследника, съгласно чл. 56 от Закона за наследството.

Първа глава разглежда историческото развитие на този институт, причините за неговото появяване и правната му регулация в различни европейски законодателства. Осъществена е сравнителна анализа с нищожността и унищожаемостта на отказа от наследство, както и с Павловия иск и други свързани правни понятия. Втора глава се фокусира върху фактическите условия, които дават основание за упражняване на правото на отмяна по чл. 56 ЗН. Третата глава разглежда процедурата за реализиране на това право, като особено внимание е отделено на случаите с международен контекст. Четвърта глава анализира същината и правните последствия при упражняването му. Изложена е новаторска теза относно същността на правото на отмяна по чл. 56 ЗН, която адресира проблеми произтичащи от утвърденото в теорията разбиране, че такава отменяща дейност води до приемане на наследството от длъжника-наследник.

Извършен е критичен анализ спрямо становищата в българската доктрина и изследванията проведени от редица чуждестранни автори. Обект на внимание става ограничената съдебна практика у нас по темата. Предложени са няколко идеи de lege ferenda както относно изучавания институт, така и касателно към приемането или отказването да се стане част от наследството.