Тайнственият пламък на кралица Лоана

Книгата съдържа над 280 илюстрации, от които 250 са в цветен формат.

В този роман, въпреки наличието на цветни изображения, доминира мъглата. След инцидент, при който Ямбо губи паметта си, той се събужда в облак от неясноти. Не става дума за “семантичната” памет, която невролозите описват (Ямбо знае всичко за Юлий Цезар и може да рецитира стихотворенията, които е научил през живота си), а за неговата “автобиографична” памет: той не помни името си, не разпознава съпругата и дъщерите си и няма спомени за родителите или детството си. Жена му го насърчава да посети селската къща с надеждата там да намери книги и вестници от детството му, както и ученическите тетрадки и грамофонните плочи.

Така на един огромен таван между Ланге и Монферато Ямбо изживява историята на своето поколение чрез произведения като "Младост" и "Пипо не знае", докосвайки се до фигури като Мусолини, Салгари και Флаш Гордън. Той попада пред две празноти - следите от травматично преживяване по време на съпротивата срещу фашизма и размазаното изображение на момиче, което е обичал в юношеските години.

След втори инсулт Ямбо изпада в кома; но постепенно мъглата около него започва да се разсейва – той преминава през мигове от детството и младостта си. В контекста на своеобразен доброжелателен Апокалипсис сред тридесета шестия куплет от Дантевия "Рай", Бинг Кросби و дон Боско ще доведат до последното видение.

Умберто Еко е автор на множество академични трудове, сборници с есета и статии. През 1980 година публикува първия си роман “Името на розата”, който печели наградата “Стрега” през 1981 г., последван от романи като “Махалото на Фуко” (1988 г.), “Островът от предишния ден” (1994 г.) и “Баудолино” (2000 г.).