Венецианската къща
Издателство: | Бард |
Брой страници: | 544 |
Година на издаване: | 2006 |
Дата на издаване: | 2006-03-01 |
ISBN: | 9545856890 |
SKU: | 48628750006 |
Размери: | 21x14 |
Тегло: | 427 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 12 лв. |
Запомнящ се роман, вдъхновен от творчеството на Розамунд Пилчер и Катрин Куксън!
За Виктория, която остава сираче на едва шест години, внушителната къща на баба й Еванти в Корфу – известна сред местните жители като Венецианската къща – винаги е била символ на безопасност, свобода и почти магическо спокойствие. Израснала в Англия заедно със своя първи братовчед Гай и детския си приятел Ричард, Виктория осъзнава привличането към харизматичния и загадъчен егоист Гай. Но неин съпруг става верният, предан и любящ Ричард.
Две десетилетия по-късно обаче Ричард вече го няма. Останала сама с единственото им дете Джейк, Виктория разбира, че целият й брак е бил лъжа. Жадуваща да избяга от всичко това, тя решава да се върне във Венецианската къща с надеждата именно този скъп дом ще й помогне да се справи с вътрешните демони.
Тогава пристига фотографът Патрик Хамънд - носещ свои собствени терзания и борба в брака си. Между тях започва да узрява приятелство с перспектива за нещо повече. Скоро обаче Еванти забелязва нещо познато у Патрик и трябва да се изправи срещу собствените си спомени за тъжни загуби.
На фона на уникалната атмосфера на Венецианската къща и романтичния гръцки остров героите първо трябва да приемат миналото си преди да могат да изградят бъдещето си.
Мери Никсън знае всеки храст и всяко камъчe по пътя към ада — както всички пътници там!
Високите закрити прозорци във венециански стил водеха до малка тераса с извита парапет от ковано желязо, боядисана - макар вече немалко време назад - в същия синьо-зелен нюанс като жалузите на сградата. Патрик се опря на ръждивия парапет; люспички зелена боя паднаха при допира му. Надяваше се желязото все пак да устои под тежестта му; чувстваше сякаш крепи мачта на кораб насред бурното море. Долу плажът беше покрит със звуковете от Йонийско море—почти черни води струели надолу между зеленината край брега с високи кипариси тук-там посочили нагоре. А снежнобялата планина зад тесния пролив между Корфу и Албания блеснала ярко като екран наподобяваше величие отвъд морските простори.
.
.