Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

Венецианската къща

Корицата на Венецианската къща
Издателство:Бард
Брой страници:544
Година на издаване:2006
Дата на издаване:2006-03-01
ISBN:9545856890
SKU:48628750006
Размери:21x14
Тегло:427 грама
Корици:МЕКИ
Цена:12 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Запомнящ се роман, вдъхновен от творчеството на Розамунд Пилчер и Катрин Куксън!

За Виктория, която остава сираче на едва шест години, внушителната къща на баба й Еванти в Корфу – известна сред местните жители като Венецианската къща – винаги е била символ на безопасност, свобода и почти магическо спокойствие. Израснала в Англия заедно със своя първи братовчед Гай и детския си приятел Ричард, Виктория осъзнава привличането към харизматичния и загадъчен егоист Гай. Но неин съпруг става верният, предан и любящ Ричард.

Две десетилетия по-късно обаче Ричард вече го няма. Останала сама с единственото им дете Джейк, Виктория разбира, че целият й брак е бил лъжа. Жадуваща да избяга от всичко това, тя решава да се върне във Венецианската къща с надеждата именно този скъп дом ще й помогне да се справи с вътрешните демони.

Тогава пристига фотографът Патрик Хамънд - носещ свои собствени терзания и борба в брака си. Между тях започва да узрява приятелство с перспектива за нещо повече. Скоро обаче Еванти забелязва нещо познато у Патрик и трябва да се изправи срещу собствените си спомени за тъжни загуби.

На фона на уникалната атмосфера на Венецианската къща и романтичния гръцки остров героите първо трябва да приемат миналото си преди да могат да изградят бъдещето си.

Мери Никсън знае всеки храст и всяко камъчe по пътя към ада — както всички пътници там!

Високите закрити прозорци във венециански стил водеха до малка тераса с извита парапет от ковано желязо, боядисана - макар вече немалко време назад - в същия синьо-зелен нюанс като жалузите на сградата. Патрик се опря на ръждивия парапет; люспички зелена боя паднаха при допира му. Надяваше се желязото все пак да устои под тежестта му; чувстваше сякаш крепи мачта на кораб насред бурното море. Долу плажът беше покрит със звуковете от Йонийско море—почти черни води струели надолу между зеленината край брега с високи кипариси тук-там посочили нагоре. А снежнобялата планина зад тесния пролив между Корфу и Албания блеснала ярко като екран наподобяваше величие отвъд морските простори.

.

.