Елените

Създаването на роман от страна на литературен критик е рядкост. Още по-необичайно е такъв роман да бъде интересен за читателите. Въпреки това, произведението на проф. Игов с многозначителното заглавие “Елените” представлява завладяваща и интригуваща книга, изпълнена с множество капани и неразрешени загадки, които оставя след себе си. Според слуховете, Радой Ралин след прочита му възкликнал: “Най-хубавият български роман!”, а впоследствие уточнил своята позиция: “Блазе му на Светльо за такава любов!”. Романът добавя нови измерения на доброволното заточение чрез отражението на морето в планината. "Красивата нещастна душа" на героя в творбата всъщност представлява въжен мост през местата на изгнание.

“Елените” умело поддържа двусмислие относно това доколко разказаното повествование е насочено към жени и до каква степен мъжкият разказвач се опитва да улови призрачната фигура на жената – не просто я представя или реконструира, а я повтаря, разказвайки света през нейния поглед; измервайки времето със собствения си дневников календар, който при сравнение с реалността изглежда леко остарял, но това изоставане носи ясно изразена меланхолия.