Там

Липса
Очи, които виждат само теб,
по начин, по който другите не могат.
Без твоята присъствие те не успяват да достигнат до живота.
Тези очи се спират учудени пред недостига на въздух. Странни ями,
увиснали безмълвно в пространството -
студени с жестоката си плътност,
непрозрачни и понякога сурови,
с формати непознати и затова –
неназовими. Ужасно е да наблюдаваш
една земя обгърната от въздух,
разкъсана от липсата ти. Липсващи образи;
стремежът е напразен. Когато се докоснете,
вие се сливам в нова форма, която ще съществува
със същите усилия - и дори
- с двойно по-голямо отсъствие.