Медиен апокалипсис

Един "скандален" радиоводещ от предаването "Без контрол" е решил да напише роман. Не остава съмнение, че произведението ще бъде откровено или по-скоро медийно разкритие, както можем да интерпретираме заглавието. На пръв поглед това изглежда вярно. Хората, които искат да надникнат в задкулисието на медиите, ще имат възможност за това. Те ще могат да идентифицират конкретни личности и гласове и да разберат кой стои зад определени псевдоними.

Но това представлява само една част от сюжета на романа. Читателят, който се е запознал с него единствено заради тази страна, вероятно ще остане изненадан при срещата си с разглеждането на медийните въпроси, кратък курс по журналистическа теория и размисли върху постмодерността под формата на разсъждения на героя. В този контекст романът на Волгин не може да бъде сметнат за простичък или еднопланов. От една страна са интригите в самото радио — уволненията, смяната на директори и нечестната конкуренция между колеги; а от друга страна текат сложни сюжетни линии с анонимния слушател Йоан и медийните играчи Яков Илиев, Христофор и полковник Владимиров.

Криминалният аспект служи като фон за сериозен проблем — дали медиите могат действително да убиват или насърчават насилие; как те влияят негативно върху нормалността във взаимоотношенията както вътре в институцията така извън нея; как провокират саморазрушителни импулси или иначе казано — как унищожават тези хора, които ги създават. Тези франкенщайновски подозрения пронизват текста и според мен те представляват част от най-доброто в творбата на Волгин.

Георги Господинов