Край река Пиедра седнах и заплаках

На един испански мисионер му се наложило да посети остров, където срещнал трима жреци от ацтекската култура. Той ги запитал как молят Бога, на което единият от жреците отвърнал, че имат само една молитва: „Боже, в теб са трима и ние сме трима. Смили се над нас!“ Мисионерът оценил молитвата, но добавил, че не е точно тази, която Бог слуша. След това той им показал католическа молитва и продължил мисията си.

Няколко години по-късно при завръщането си в Испания корабът му преминал покрай същия остров. От палубата той забелязал жреците на брега и им помахал. Изненадващо те започнали да вървят към него по водата. Един от тях извикал за помощ с искане да повтори молитвата, защото не можели да я запомнят. Мисионерът видял чудото и осъзнал важността на духовната комуникация - всъщност Бог говори на всеки език.

Тази история служи като основа за темите в книгата "Край река Пиедра седнах и заплаках". Често забравяме колко много необикновени неща ни обграждат; чудесата са навсякъде около нас и ангелите ни призовават да ги чуем, но ние игнорираме техните знаци понеже смятаме, че можем да достигнем до Бога само чрез определени формули или правила. Не разбираме, че Той присъства там, където Му позволим.

Религиозните практики играят роля в споделянето на опита за поклонение сред общността ни; въпреки това истинският духовен опит произтича най-вече от Любовта - а тя няма ограничения или правила. Макар можем да следваме указания или стратегии за поведение, важното е решението идва от сърцето ни.

Всеки е изпитвал моменти на страдание заради любовта - когато чувстваме болка заради несподеленост или несигурност относно собствените си чувства и усилия. В действителност обаче именно любовта е двигателят зад нашето развитие; колкото повече даваме любов без условия, толкова повече растем духовно.

Исторически личности вдъхновявани от Любовта са преодолявали предразсъдъците на своето време с радостни проявления като песни и танци - те живели свободно без страх от загуба! Истинската любов изисква пълна себеотдаване.

"Край река Пиедра седнах и заплаках" разглежда значението на такова себеотдаване чрез образите на Пилар и нейния спътник - символизиращи конфликтите по пътя към самопознание. Духовното израстване настъпва през ежедневното проявление на Любовта.
Монахът Томас Мертън отбелязва: „Духовният живот означава любене“, подчертавайки необходимостта да виждаме другия човек не просто като обект помогнато или закрилено лице; вместо това трябва активно да търсим Божия блясък у тях.
Нека плачът на Пилар край реката бъде наш водач към дълбочината във връзката с другите хора.
Паулу Коелю