Алхимикът

Алхимикът взе книга, която някой от пътуващите бе донесъл. Тя нямаше корица, но той успя да открие името на автора - Оскар Уайлд. Докато преглеждаше страниците, попадна на разказ за Нарцис.

Той познаваше легендата за Нарцис - красив младеж, който всеки ден се отправял към езерото, за да възхищава на собствената си красота. Бил толкова обсебен от себе си, че един ден паднал в водата и се удавил. На мястото му поникнало цвете с името нарцис.

Но историята на Оскар Уайлд не свършва така. В нея се разказва как след смъртта на Нарцис ореадите - горски божества - забелязали, че сладководното езеро е станало стомна с солени сълзи.

- Защо плачеш? - запитали те.
- Плача за Нарцис - отвърнало езерото.
- Не сме изненадани от това! - казали те. - Всички ние тичахме след него в гората, а само ти имахте шанс да наблюдавате отблизо неговата красота.
- А дали Нарцис действително беше красив? - попитало водоемът.
- Кой би могъл да знае това по-добре от теб? - учудено отвърнали ореадите. - Все пак той всяка сутрин се навеждал над твоите води!

След кратко мълчание езерото проговорило:
-Плача за Нарцис, но никога не съм осъзнавала колко е красив. Плачем защото всеки път когато той легнеше до мен, виждах отражението на моята собствена красота в очите му.

- Какво прекрасно притча! - заключи Алхимикът."
Паулу Коелю