Алхимикът / Луксозно издание

Алхимикът взе книга, която някой от кервана беше донесъл. Без корица, той успя да намери името на автора: Оскар Уайлд. Докато прелистваше страниците, попадна на разказ за Нарцис.

Алхимикът познаваше легендата за красивия младеж, който ежедневно се наслаждавал на собственото си отражение в едно езеро. Той бил толкова обсебен от своята красота, че веднъж паднал и се удавил. На мястото му поникнало цвете с име нарцис.

Но историята на Оскар Уайлд не завършвала така. В нея пишело, че когато Нарцис починал, ореадите - горските божества - дошли и видели как сладководното езеро било изпълнено със солени сълзи.

- Защо плачеш? - запитали те.
- Плача за Нарцис - отвърнало езерото.
- Не е чудно, че тъгуваш за него - продължили ореадите. - Всички ние го преследвахме из гората; само ти можеше отблизо да оцениш неговата красота.
- Ами... Нарцис ли беше красив? - попитало езерото.
- Кой би могъл да знае това по-добре от теб? - учудили се ореадите. - Всеки ден той се навеждаше над твоето водно огледало.

Езерото замлъкнало за малко и след време проговорило:
-Плача за Нарцис, но никога не съм осъзнавала колко е красив. Съжалявам за него единствено защото всеки път щом лежеше край мен, виждах моето собствено отражение в очите му.

- Каква прекрасна история! - възкликнал Алхимикът."