Край река Пиедра седнах и заплаках / луксозно издание

На един остров испански мисионер се срещнал с трима жреци от ацтеките. Отецът ги попитал как се молят, а единият от жреците обяснил, че имат само една молитва: „Боже, в теб са трима, и ние сме трима. Смили се над нас!“ Мисионерът похвалил молитвата, но я определил като недостатъчна и обещал да ги научи на по-добра. След години, когато корабът му преминал покрай същия остров, той видял жреците на брега и им помахал. Те започнали да вървят по водата към него и един от тях извикал за молитвата, която Бог слуша, тъй като не могли да си я спомнят. Мисионерът осъзнал чудото и помолил Бога за прошка за това, че не е разбрал преди колко много езика говори Той.

Тази история подчертава посланието в книгата "Край река Пиедра седнах и заплаках". Често забравяме колко необичайно е всичко около нас - чудеса стават непрекъснато; Божият глас ни указва пътища чрез поличби или ангели. Но често пренебрегваме тези знаци заради стриктните правила относно общуването с Бога. Не разпознаваме присъствието Му там, където Му позволим.

Религиозните традиции играят важна роля в нашето поклонение и молитви като част от общността ни. Важно е обаче да помним истинската същност на духовния опит - той най-вече произтича от Любовта. В любовта няма правила; можем да следваме наръчници или стратегии за поведение без смисъл - решава именно сърцето.

Всички сме изпитвали моменти на страдание в името на любовта - чувствахме ли че даваме повече отколкото получаваме или не успяваме да наложим собствените си виждания? Страдате без причина понякога защото любовта стои зад нашия растеж; колкото повече обичаме, толкова повече опит натрупваме.

Любещите хора преодоляват социални ограничения; те празнуват живота с радост - пеят и танцуват както свети Павел го описва като „свещена лудост“. Истинската любов означава всеотдайност.

"Край река Пиедра седнах и заплаках" разглежда темата за себеотдаването чрез персонажите Пилар и нейния спътник - символизиращи конфликтите по пътя към саморазширението ни. Духовното израстване идва през ежедневната проява на Любовта.

Според монаха Томас Мертън: „Духовният живот е въпрос на любене.“ Да обичаш не значи просто да правиш добро или помощ - то включва приобщаване към другия човек.
Нека плачът на Пилар вдъхновява стремежа ни към такова приобщаване.
Паулу Коелю