Войната на таралежите. Васко да Гама от село Рупча. Дневникът на Асен Газурков/ тв.к.

Нас наричаха „Децата на Братя Мормареви“ - Вихра, Наско, Кънчо и Митко. Единственото сравнение, което ми идва наум, е с „Децата на Лейтенант Шмидт“. Ние определено не сме като тях, но нашите бащи напомнят за техните Илф и Петров. Имената Мориц и Марко се комбинират в едно - Мормареви. Вероятно "Братя" е вдъхновено от Братя Грим. Мориц Йомтов е роден през 1921 г. в София и е десет години по-възрастен от Варненския Марко Стойчев, който също живее в София. Мориц завършва Американския колеж и учи химия, докато Марко изучава английска филология.

Съдбата ги среща през 1953 година в Българското национално радио - редакция „Предавания за чужбина“, където Мориц вече има опит, а Марко тепърва започва кариерата си. От този момент до смъртта на Мориц през 1992 г., те стават неразделни партньори в писането почти всеки ден. Как работят? Всеки следобед седят в кухнята на апартамента на Мориц (другаде нямат възможност) и играят американски белот докато разговарят помежду си. По този начин продължават близо четиридесет години, написвайки множество сценарии и новели.

Пишат редувайки се върху машинката за пишене така че никога не може да бъде установено кой какво точно е написал. Интересна подробност: двамата са големи любители на кашкавала - особено "Балкански", дотолкова че понякога изяждали цели питки наведнъж! Карали ли са се? Не имало такъв случай - винаги били настроени хумористично независимо от обстоятелствата.

Какви други занимания имали извън писането? Мориц бил блестящ учен с уникален ум; владеел отлично английски, френски, немски и руски език; преподавал биохимия във висше учебно заведение и оставил трайна следа у студентите си като легенда сред преподавателите. Работил много години във Федерацията на европейските биохимически дружества като генерален секретар.

Мориц освен това притежавал невероятни способности да разказва шеги по неповторим начин; междувременно Марко бил главен редактор на списание “Хумор и забавление” повече от петнадесет години преди да бъде уволнен политически по време на събитията през 1968 г., когато протестирал против властта.

След известно време намерили работа свързана с реклама благодарение на верни приятели; той бива реабилитиран през 1971 г., след което започнал работа във Филмовата редакция към БНТ със значителни успехи зад гърба си включително известния сериал “Капитан Петко Войвода”.

Марко активно участва натрупването около Световната асоциация за детско кино (Сифеж), където два мандата изпълнявал длъжността заместник председател преди решението му да се оттегли от публичния живот.
През целия им живот двамата поддържали тесни връзки с една от най-прочутите компании софийската интелигенция събираща видими личности всяка седмица у един или друг член с принципа „всеки носи“.

Иронично съдбата ги свързала дори при смъртта: както споменахме мориз починал вследствие ракът легките аналогичното заболяване засегнало баща ми... Двамата били запалени пушачи без значение дали ще навредят себе си или не!

Вместо традиционния послеслов избрах предварителното слово към сборника фейлетони публикуван наскоро отпреди три години за представяне подобаващо именно тези творци - защото братята Мормареви не просто сте авторитетни фигури в киното или литературата - те всъщност представляват истинска сила хумора!