Вечните ловни полета

Когато чуя думата "лов", усещам трепет. Това чувство ме съпътства от детството ми. А при споменаването на "ловна тематика" инстинктивно ставам по-внимателен - така е вече повече от двадесет години. Често осъзнавам, че ако премахна разказите си за лова, природата и дивеча, писателят в мен ще бъде само слабо отражение на себе си.

През тези години най-голямото ми удовлетворение идваше от факта, че много читатели и критици, дори моите противници, са ме поставяли редом до именитите автори като Елин Пелин, Йордан Йовков, Емилиян Станев, Ивайло Петров и Йордан Радичков. Искрено казано, не съм се надявал на повече.

Но времето минава и неизбежно взима своето. Един след друг изпратихме нашите приятели - Емилиян Станев, Йордан Радичков, Анастас Стоянов и наскоро Ивайло Петров – последния член на моята ловна група от 1968 година.
– Останах сам – въздъхна един стар приятел край гробищата.
Така е действително. Имената на тези велики мъже все още стоят изписани на приклада на пушката ми; някога сме си подарявали пушки за петдесетия юбилей и записвахме имената ни върху тях.

Не мога да опиша колко тъжно е да останеш сам! Времето минава бързо и оглеждам се за нови лица сред наследниците ни. Желая да открия следващия човек в това начинание. Разбира се светът не свършва с никого от нас – със сигурност ще дойдат нови хора продължаващи делото ни каквото и да е то. Нека те бъдат по-добри от нас – искрено ги благославям! Защото именно така трябва да протича животът.

Един млад човек , който привлече вниманието ми преди време е Любо Николов. С интерес следя неговите репортажи и интервюта в медиите - започнал е “да работи” във нашия сектор пред доста време. Изключително радостен бях когато прочетох книгата му „Етюди с въдица и пушка“. Когато я завърших веднага помислих: „Ето го!“

Сега държа ръкописа му „Вечните ловни полета“ - още по-добре написан материал с интересни персонажи и случки! Прочетох го наведнъж; когато приключих четенето у дома самички произнесох:
– Браво Любо!

Искам публично да потвърдя пред верните почитатели на ловната литература: никога няма да ги подведа.
Дончо Цончев