Голямата скука

Никога не съм си представял, че ще стигна до такова действие на малодушие, известно като самоубийство. Но когато няма друг вариант... И когато това е единственият начин да се избегне още по-страшното малодушие... Кръвта ми изтича бавно, но какво значение има? Нямам причина да бързам. Затова оставам свит под топлата завивка и се опитвам да се защитя от натрапчивата мокрота на кръвта върху мен и от обидното самосъжаление, което понякога ни обзема. Стремя се да избягам от всичко и да потъна в нежната прегръдка на сладкото бездействие, която ме приема царството на небитието… Царството на огромната скука…