Ченге втора употреба

**КРИМИНАЛНИЯТ СЮЖЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД КАТО РАЗКАЗ ЗА ЕКЗИСТЕНЦИЯТА**

Автор: Антоанета Алипиева

През 2000 година излезе романът на Богомил Райнов “Ченге втора употреба”, който не получи заслужено внимание от критиците. Той се вписва и укрепва романовата тенденция, започнала в началото на ХХІ век, която представя почти единодушно българската действителност с метафори за апокалипсис - разрушение, замяна, насилие, сриване, безвремие, самота и обреченост. Това са само част от символите, с които нашата романистика осмисля периода на прехода. Главният герой на Райнов е детективът Емил Боев, известен още от предишните криминални произведения на автора. Докато в литературата от социалистическия период той е героизиран заради действията си в рамките на идеологическата система тогавашното общество налагаше, то новият роман показва как пространството вече е освободено от идеология и акцентира върху екзистенциалната самота.

Богомил Райнов често свързва различни свои творби чрез общ герой; но тук решението му да прехвърли популярния персонаж във времето на болезнения исторически преход между две системи е особено успешно. Проследяването на човешкия живот – започнал като социален герой и завършил с дълбока самота – предоставя възможността да се видят маските паднали както от враговете така и от институции или семейства... Разказът обхожда всички слоеве на българското общество и трансформира историческото в ежедневието; героичното става противоположно по отношение към човешкия характер. В цялото творчество на Райнов тези пластове винаги съществуват паралелно.

Романът “Ченге втора употреба” ясно заявява стратегическа характеристика относно прехода: заменянето истинското с фалшивото и градивното с изгубеното; "втора употреба" символизира начинa ни да живеем със загубата и бедността - живот без смисъл или надежда.

Още през 40-те години Богомил Райнов утвърдиха голямия град като основна среда за живота със своите екзистенциални условия – отчуждение и студенина доминират над личността. Темите за болка и неизменност присъстват във всичките му творби до момента когато малкият човек срещне драмите пред себе си. Те продължават да бъдат развиват темата за урбанизацията в репортажния роман “Пътуване в делника”. Самотата достига своя връх при равносметката — момент където реалността поставя под въпрос всякакви идеи за хуманизмa.

В тази логична структура можем да видим как даже най-добре организираното битие стига до заключението че индивидуумът може никога повече няма спре стъпването си напред тъкмо защото всеки миг носи преживяване основано върху идентичности обозначавани като "никой", "някъде" ... Илюзиите около добродетелтe представляват силови линии разделящи обществени структури.

Смирението идва след преминаването през трудните ситуации умиращия разчита именно там , че оставайки след него оставяме знаци зад себе си , което включително ще служи целия негов житейски път .

Поетичната линия проследена през годините доказателства необходимостта чрез памет механизма наредили картини пред очаквано развитие ; Оттук натам вече можем плавно навлизаме ако трябваше пишещия авторско пресъздаване своеобразни контексти отбелязвания философска посока .

На финала получаваме ясна картина , затова историята запазила специфичност подчертанo важнo влияние , а истина окръжила пространство действен привидов материализъм недействителности .