Господин Никой

Докато хората по улицата се възхищават на витрините или наблюдават краката на дамите, аз съм принуден да следя кой минава пред мен и зад мен, за да разбера дали е тук случайно или с цел. Докато мнозинството говори спонтанно и после осъзнава какво са казали, аз трябва предварително да обмислям всяка своя дума. Докато другите си мислят, че имат личен живот, аз знам горчивата истина - такъв не притежавам. Най-абсурдното е, че въпреки постоянната компания около мен, непрекъснато усещам пронизваща самота. Вероятно подобни чувства изпитва акробатът на трапеца при смъртоносния скок над главите на две хиляди души.