Изворът на знанието Т.3

"„Извор на знанието“ представлява основното произведение на св. Йоан Дамаскин, в което той систематично представя християнската доктрина. Неговата дълбочина и яснота в догматичните формулировки му осигуряват трайно място в църковната традиция. Съчинението е разделено на три части: Първата част, известна като Философски глави (или „Диалектика“ в средновековната славянска литература), служи за методологически увод и логическа основа на богословското мислене, вдъхновена от Аристотел и антични коментатори. Втората част – „За ересите накратко“, обобщава 103 различни ереси и лъжливи учения. Третата част – „Точно изложение на православната вяра“, предоставя структурирано изложение на църковното учение.

На читателите се предлага първият пълен български превод на „Извор на знанието“ от оригинала, издаден двуезично (на гръцки и български) в три тома. Първият том включва „Философските глави“ и „За ересите накратко“. Вторият и третият том обхващат най-значителната част от съчинението – „Точното изложение на православната вяра“, с добавени показалци и справочен апарат към целия труд.

Йоан Дамаскин бил арабски християнски теолог, химнограф и светец, считан за един от отецците на Църквата, който пише на гръцки език.

Роден във влиятелно арабско християнско семейство в Дамаск - важен център по онова време за арабската мюсюлманска култура; рожденото име било Мансур ибн Сарджун (Мансур синът Сергий). Получил името си от дядо си Мансур, който събирал данъците под управлението византийския император Ираклий. Според преданията баща му Сергий Мансур бил главен ковчежник при местния халиф; забелязвайки умствените способности у Йоан, той решил да намери подходящ учител за него. Според житиеописанието му веднъж баща му видял много пленени християни по площада; между тях имало образован италианец-монах, когото купил като роб с идеята да обучава Йоан и неговия брат Козма (по-късно станал епископ Маюм). Те получили отлично образование за времето си.

След смъртта на Сергий, Йоан наследява поста си при халифа; този последният скоро разпознава изключителния интелект у младока. Междувременно Източноримската империя започнала борба срещу почитателите на изображения – йконоборството; именно тогава Йоан става един от най-страстните защитници срещу това движение. Император Лъв III (717–741) виждал заплаха чрез него относно утвърдяване позицията си против почитането идоли; затова изпраща писмо до халифа с обвинения към Йоан за опити да го свали."