Изворът на знанието Том 1

Св. Йоан Дамаскин (около 650 – между 750 и 754) е един от значимите църковни отци, почитан както в Източната, така и в Западната традиция. На Седмия Вселенски събор през 787 година той е наречен „възвестител на истината“, а през 1890 г. папа Лъв XIII го провъзгласява за „учител на Църквата“. Православната църква отбелязва паметта му на 4 декември.

Основното произведение на св. Йоан Дамаскин се нарича „Извор на знанието“. В него той предлага систематичен преглед на християнското учение, като дълбочината и яснотата на догматическите формулировки осигуряват трайно място за това съчинение в Преданието. То включва три части: първата част - Философските глави (известна още като „Диалектика“ в средновековния славянски контекст) служи като методологически увод и представя логиката зад богословското разсъждение, вдъхновена от Аристотеловото учение и античните коментатори. Втората част - „За ересите накратко“ - обобщава общо 103 различни ереси и лъжеучения. Третата част - „Точно изложение на православната вяра“ - предоставя структурирано изложение на църковното учение.

На читателите се предлага първият пълен български превод на творението „Извор на знанието“, направен директно от оригинала. Изданието е двуезично (на гръцки и български), разделено в три тома. Първият том съдържа Философските глави и текста за ересите, докато вторият и третият ще бъдат посветени основно на най-обширната част от труда – Точното изложение на православната вяра; към последния ще бъдат добавени указатели и допълнителни справочни материали към целия комплект.