Учението за образа и символа в Ареопагитския корпус

Книгата изследва концепцията за образа и символа в едни от най-влиятелните текстове на православната традиция, събрани под името Ареопагитски корпус. В нея се анализира тяхната роля в енергийно-благодатния път на Бога в Откровението и духовното възходящо движение на човека към Него. Символът представлява точка на среща между тези две направления, обединяваща земното с небесното, което определя неговите качества като иконичност, антиномичност и многоаспектност. Поради своята иконичност символът може да разкрива както вътрешното присъствие, така и трансцендентността на Божествената реалност. Антиномичността му привлича човешкия ум и го повдига над обичайните начини на восприятие. Многоаспектността води до преобразуването на образа в символ чрез редуване или наслагване на различни изображения в сложна форма. Този нов подход е резултат от успешната комбинация между теоретичното обучение на Любомира Стефанова и нейния опит като църковен художник. Значителен принос на книгата е откритият нов аспект относно значението на Ареопагитиките за християнската традиция; тя показва как те обобщават основните модели за образно богослужение в ранната християнска икономография, оказвайки влияние върху християнското изкуство през следващите векове.