Фигури / Figuras

Каква тъга или радост, а може би нещо друго,
да си мястото, обдухвано от вятъра,
където преминават светли фигури
и названия. Колко много размисли

възникват на това място и се движат
според ритъма на собствените намерения.
Те се движат и винаги остават млади -
наследството на вечния им трепет.

Как е тъжно или весело. Или по-скоро
е само вълнението от носталгията
за това, че някой съществува. Тук точно закъснява

разбирането за миналото.
Но най-вече, колко това спокойно пространство
ни дава форма. И ни носи в себе си.