Поезия / Ерберто Елдер

Пожелах си момиче с тайнствена арфа и огнен храст. Ние двамата ще омагьосаме нощта. Дайте ми един свеж лист, една девойка, чийто рамене ще целувам и на усмивката й ще се наслаждавам. Тази почти нереална красавица притежава магнетизма на своите гърди и сладостната печал в устните си. Ще прегръщам нейните изящни форми и дълго време ще пея за нея. Жената, с която мога да споделя радости и страдания.

Когато навън започне да разцъфва нощното спокойствие и птицата издаде пронизителен вик, а хлябът набъбва от морската влага - тогава нейното тяло ще запламти пред жадните ми очи. За мен тя ще бъде символ на горест, обсебена от дълбините на мислите ми, носеща безгранична радост без задръжки. Тялото й ще трепти само за мен върху нежно легло, украсено с водорасли и морска пяна.