Листопад и други стихотворения

В превод на Кирил Кадийски

В обширна антология, посветена на руската поезия от времето, в което Иван Бунин живее и творби до последния си ден - вече остарял и изтощен, но все така остър в критиката си - той не пести ни злост, ни гняв. Според него „прозаикът надминава поета при Бунин“.

Йосиф Бродски, другият руски Нобелов лауреат в изгнание, се учудва как продължава да бъде подценяван талантът на Бунин като поет за сметка на неговото прозаистване и че вниманието към природописеца Бунин често затъмнява дълбочината му като философ и мислител. Може би тези две перспективи представляват погледите от миналото спрямо бъдещето.

Безспорно е, че творчеството на Бунин не съответства с тенденциите на съвременната му руска поезия; но още по-важно е да се признае неговата дълбока връзка с руската душа и сетивност, както и с богатството на руските традиции. Това качество е много по-значимо за един писател отколкото преходното привързване към определено литературно течение - целта пред която мнозина лесно се поставят. Но Бунин принадлежи към малцината избрани.

Той цени наследството си без да позволява настоящето да го ограничава в стремежа си към бъдеще.
/Кирил Кадийски/