Сме ли смели?

Смели ли сме или просто говорим безмислици

КАКВО СИ МИСЛИМ

Размишлява Рунтавелка –
дали звездите са лешници?
Зайо остава все така настоятелен –
слънцето е златна зелка.

Не! Това е опашка... разкъсана! –
казва и се укрива Лиса.
А звездите, вероятно, са пчели,
след като Мецана не заспива навън.

Кирил Кадийски е роден през 1947 г. в Кюстендил и завършва руска филология през 1971 г. Работил е в литературната редакция на Радио София, а след това в издателство „Народна култура“. От 1990 г. е издател на „Нов Златорог“. Той е поет и автор на есета, член на българския П.Е.Н.-клуб, кореспондент на френската академия „Маларме“ и съосновател на движението "CAP A L'EST" за франкофонни поети (Братислава, Словакия). Сред произведенията му са: „Небесни концерти“ (1979), „Ездач на мраморни коне“ (1983), „Пясъчно време" (1987), „Перо от феникс и други стихотворения“ (1991), „О кой“ (1994), “Поезия” (1995), “Вечеря в Емаус” (2000) , “Смъртта на бялата лястовица и тринайсет нови сонета” (2001), “Green” (2002) , “Черепът на Йорик и други стихотворения" (2004). Превежда творби от френски - Вийон, Молиер, Бодлер, Верлен, Маларме; както и от руски - Тютчев, Бунин , Блок , Волошин , Пастернак. Освен това той написва единствената книга с палиндроми в българската литература – "Още нещо", както и антологията "От Вийон до Виан". Неговите книги са публикувани във Франция(девет поетични сборника) , Испания , Гърция , Сърбия and Румъния.

Произведенията му имат преводи на английски , немски ، италиански ، полски ، словашки ، унгарски ，руски，белоруски，украински，турски和македонска език . Кирил Кадийски притежава множество престижни награди，包括：乌克兰的“Ivan Franco”，“大欧洲诗歌奖”-罗马尼亚，“Max Jacob”-法国。