Измислици

Смята се, че четенето на Борхес е опит, който може да бъде сравнен с процеса на извличане и ремонт на мозъка. Първоначално усещаш студено течение в черепната кухина, след което идва дезориентация и известен дискомфорт. В крайна сметка обаче те завладява чувството, че светът е необратимо променен и невероятно усложнен. Неговите знакови произведения „Измислици“ (Ficciones, 1944) събират в 16 кратки текстове философия и поезия от няколко века, които трудно могат да бъдат класифицирани. Той ни представя сложни лабиринти, въображаеми енциклопедии и онтологични детективски разкази за несъществуващи книги, като едновременно с това разбива традиционните възприятия за прозата. Влиянието му върху литературата през последния век е безмерно; освен това неговите „измислици“ променят начина по който читателите възприемат текста. Марио Варгас Льоса отбелязва: „След Сервантес той е най-значимият автор на испански език“.

„Да пишеш дълги книги е трудоемка лудост; да разгърнеш една идея на петстотин страници вместо просто да я изразиш накратко не само изисква усилие, но често звучи глупаво. Има много по-добра стратегия: можеш просто да оставиш впечатлението, че книгите вече съществуват и после да предложиш коментар или резюме относно тях. Именно така постъпват Карлайл в „Сартор Резартус“ и Бътлър в The Fair Haven – творби със своя недостатък – те остават все пак книги, не по-малко тавтологични от другите. Аз избрах пътя на бележките върху измислени заглавия.“ Предговор към сборника „Градината с разклоняващи се пътеки“.