Един ден от залеза на света

Уилям Сароян (1908 – 1981) е един от най-влиятелните американски автори на ХХ век, чийто произведения се считат за класически. Той е написал над 60 книги, включващи романи, пиеси, разкази и мемоари. Популярността му започва още в млада възраст с първите си сборници с разкази и дълго време – от 30-те до 60-те години – оказва значително влияние върху литературния вкус както в САЩ, така и в Европа. Влиянието му е толкова силно, че дори бунтарските фигури от тъй нареченото бийт-поколение като Чарлс Буковски и Джак Керуак го приемат за свой идол. По-късно самият Сароян признава: „Желанието ми беше да променя американската литература. Беше необходимо. Защото не я харесвах.” Така детето на бедни арменски имигранти, което напуска училище на петнайсет години с мечта да стане писател, става един от най-превежданите и четени автори по света.

Романът „Един ден от залеза на света”, който дебютира за първи път на български език, носи автобиографичен характер в значителна степен. Известният писател Йеп Мускат се завръща в Ню Йорк след продължително отсъствие със задача да подпише договор за нова пиеса. Потопен във вихрушката на големия град - срещи с продуценти и литературни агенти, сложни отношения с бившата съпруга, приятелски вечеринки и залагания на бейзболни мачове - той трудно намира начин да постигне вътрешно помирение и осъзнава тъжната истина за своя творчески упадък.

Той не следваше тълпата нито я аплодираше; бе непокорен дух, който никога не можеше да бъде спрян.
Джон Легет

Сароян представлявал уникална личност – страстна комбинация от добродетели и недостатъци; неговият забележителен талант го издига до нивото на изключителен американски гений.
Хърбърт Голд