Децата на свободата

Човек може да приеме мисълта за смъртта, но не и да се примири с липсата на любимите си.

Тулуза през четиридесетте години на миналия век. Осемнайсетгодишният Раймонд влиза в трамвай, а когато излиза, вече е Жано. Заедно с по-малкия си брат и много други младежи той решава активно да се противопостави на насилието, предателството и несправедливостта към чужденците, както и на апатията сред хората. Избира живот, който постоянно го поставя в ситуация на самота и неизвестност и го сблъсква със страшната реалност на смъртта. След време, като баща, Жано споделя спомените от тези дни със сина си – Марк Леви.

Новият роман "Децата на свободата" от Марк Леви представя автора в нова светлина. Той пише с дълбока обич за младите герои, които още не са имали истински опит в живота или любовта, но бързо остаряват заради необходимостта да убиват. Книгата е трогателна и изпълнена с надежда; чрез нея Марк Леви отдава почит към своя баща.

Според "Льо Монд", "Децата на свободата" често предизвикват съчувствие и понякога усмивка; стилът му е простоват, но не детински – тези деца бързо губят невинността си заради ужасяващото възприятие за света около тях... Успехът на Марк Леви е именно в способността му да надскочи строгото свидетелстване и да изрази желание за съпротива.

По мнение на "Льо Паризиен", силната страна на романа произтича от неговия уникален подход - обикновеният стил поддържа читателя във високо напрежение и носи мощно послание за толерантност.