Пяната на дните

В творчеството на Борис Виан езикът преминава своите обичайни рамки, а предметите изглежда водят собствен живот. Счупените стъкла се възстановяват сами, някои облаци ухаят на захар и канела, докато други предизвикват асоциации с кориандър и билкови аромати. Тортите звучат като грамофонни плочи, вратовръзките упорстват срещу пристягането си, а змиорките и пъстървите плават през тръбопроводите в търсене на любимата им паста за зъби. Ъглите в стаята постепенно се закръглят под влиянието на джазови мелодии, а пианата създават коктейли... В този сюрреалистичен свят разцъфтява любовта между Колин и Клое. Когато Клое заболедува, е напълно логично страданието й да произтича от водна лилия, която расте в белия й дроб; лечението ѝ отново е свързано с цветя. Докато тя все повече отслабва, стените започват да се приближават една към друга, прозорците намаляват размери и светлината постепенно угасва...