Степния вълк

Основният мотив в "Степния вълк" е самотата, възприемана като съдба, а усамотяването – като драстично отрицание на реалността. В опитите си да намери свобода и независимост, главният герой се оказва затворен в още по-тежки окови. Пътят към примирението е представен като пагубен.

Къде може аутсайдерът Халер да се свърже с обществото? Не вече в дома на професора; единственото място остава старата кръчма - убежище за огорчените и нещастните, където те намират утеха за кратко време, преди отново да бъдат изправени пред самотата. Драмата на Хари представлява болест на времето – Хесе подчертава този факт и показва колко труден е пътят към хуманността. Цялото му внимание е насочено навътре към себе си.

Вглеждането в собствената същност носи страдание, но също така облекчава мизерията от света около него.