Нова анатомия

Даниил Хармс е руски писател, известен с абсурдисткия си стил и факта, че не успява да публикува творбите си приживе. Той умира от глад по време на Ленинградската блокада в психиатрична болница, където е изпратен от сталинисткия режим заради своите странности. Хармс е поет, който изнася екстравагантни рецитали, стоейки на шкаф или правейки перформанси на Невски проспект. Освен това основава авангардната група "Обединение за реално изкуство". Неговите малки разкази са блестящи и комични, но също така наситени с насилие; те звучат толкова необичайно, че изглеждат объркващи – сякаш приключват преди дори да са започнали.

Според Джордж Сондърс от The New York Times той може да бъде сравнён с Чехов в контекста на скечове от Монти Пайтън.

Тони Ууд в London Review of Books отбелязва, че оставя впечатление у читателя как Хармс вижда света като безкраен източник на глупави опасности – той изглежда свири само на една струна и я дърпа постоянно: първо радвайки читателя, а след това го раздразнявайки все повече... което явно е целта му.

Патрисио Прон пише в El Boomeran(g), че съвременниците му усещат личността му като завладяваща; всяка негова дума носи интерес и той се старае животът около него да не бъде обикновен. Чрез дребни или резки провокации той принуждава хората да спрат да приемат всичко за дадено.

Александър Кобрински от Радио Свобода добавя към описанието чувството за очарование у неговите съвременници.