Махалото на шестото време

Даниил Иванович Ювачов, известен с псевдонима Хармс, е роден на 30 декември 1905 г. в Санкт-Петербург. Неговият първи литературен опит датира от 1922 година, когато започва да публикува под името Хармс.

На 9 октомври 1925 г. той кандидатства за членство във Всерусийския съюз на поетите в Ленинград и представя две тетрадки със свои стихотворения. На 26 март следващата година става официално член на организацията. Участва активно в различни литературни групи, като най-значимото от тях е Обединението за Реално Изкуство (ОБЕРИУ). На 28 януари 1928 г. се провежда известната обериутска вечер "Три леви часа" в Дома на печата, където се четат стихове и се прожектира филм, а също така е представена пиесата му "Елизавета Бам". Събитието бива посрещнато негативно от пресата, но въпреки това обериутите продължават да изнасят свои произведения пред разнообразна публика; Хармс започва работа и в детски списания. За да привлече нова аудитория, той адаптира своите възрастни теми и стил към детската литература - нещо немислимо по онова време за печатните медии. Пречките идват както от идеологическите противоречия на периода, така и от експерименталния характер на неговото творчество с "безсмислено смислово съдържание", което отблъсква както широката публика, така и критиците.

На 10 декември 1931 г., Хармс е арестуван и осъден на три години затвор; по-късно присъдата му е променена и той прекарва пет месеца в изгнание в Курск. След завръщането си в Ленинград не прави компромиси с режима – позиция която ще му струва живота десетилетие по-късно.

След началото на Втората световна война Хармс попада пак зад решетките – арестуван e повторно на 23 август1941 г., а умира през февруари след шестмесечни трудности във затворническа болница в Новосибирск или според други сведения – убит в психиатрична клиника.

Можело би лесно да бъде забравено творчеството му само чрез двете стихотворения включени сред ленинградските поети или няколкото текста за деца публикувани тогавашните списания. Но благодарение на Марина Малич – съпругата му , която през септември1941г . предоставя архива му

На Я.Друскин , наследството нав този авангардист успява да бъде спасено.

Настоящият сборник съдържа селекция единствено направена от преводача , който цели разширяване познанията ни относно многобройните аспекти проявлениято й . Подбраните стихотворения покриват период между1928 до1941г ., показвайки разнообразие между крайносттa абсолютното разрушаване канонът стереотипизиране класическият стихозложение .

Този том представлява първата антология с работи натрупали значима стойност наред нашия контекст България при надежди безкрай че няма остане последен такъв !