Предизвикателството на Йерусалим. Пътуване по Светите земи

Ерик-Еманюел Шмит
Предизвикателството Йерусалим

Няколко години след публикуването на творбата си „Нощта на огъня” (2015), в която описва своя опит за среща с Бог в пустинята Хогар, и двайсет години след започването на поредицата си относно различни духовности „Кръговрат на незримото”, Ерик-Еманюел Шмит преживява своеобразно „второ обръщане” в Йерусалим. Това се случва по време на поклонение до Светите места, организирано от папа Франциск, което му предоставя изненадващи емоции и дълбоки промени. В тези моменти той изпитва благодат и братство.

Пътешествието му стартира от Назарет с група поклонници и продължава към ключови локации за християнството: планината Тавор, Тивериадското езеро, Капернаум и Хълмът на блаженствата – всички те са част от пътя на Христос. Но именно в Йерусалим, пред Божия гроб, неговата духовна и интелектуална вярност намира своето истинско изразяване.

Шмит има възможността да разговаря с папа Франциск. Писателят споделя: „Той ме слушаше така сякаш съм интересен; вниманието му извежда най-доброто у мен.” Вдъхновен от тази среща, веднага след завръщането си той започва да пише: „Когато имаме духовни прозрения, задължително трябва да ги споделим… да говорим за себе си и да откриваме нови врати за другите.” Предизвикателството в Йерусалим представлява серия от трудности не само за човечеството или Църквата като цяло, но също така лични призиви към всеки индивид; чрез тях писателят се връща променен.

Силният контраст между опита на Шмит и актуалните събития в Израел и палестинските територии подчертават посланията какви са отправени както от него самия, така и от папа Франциск към света.

ЦИТАТИ:
Много философи ограничават нашето разбиране като твърдят че желанието е просто липса - небитие търсещо запълване; аз обаче виждам пълнотата във това желание.

В младостта човек мисли че твори; когато остарее осъзнава че всичко наблюдава; а при напреднала възраст знае че животът го води.

На двайсет бях буен кон без контрол. На шейсет оставам такъв кон, но вече знам как да го управлявам.

Тайнственото не се намира там където ни е непознато - то е там където остава непонятно.

Християнската вера не насочва нашите мисли към немислимото – тя ни приканва скромно да приемем реалността около нас. Тя потвърдителства факта че разумът не може да схване всичко - вероятно дори най-същественото...

Необичайното може да се появи единствено сред обикновеността.

Досега нямам нужда активно да споделям убеждения или принадлежност към общност; мојата лична вера остава дива , уникална ̆bунтарска — свободна e oт традиционни ограничения .

Парадоксално при поклонничество: истината която търсим всъщност не лежи върху земята а над облаците . Дори подобавайки археологическа експедиция ,поклонението носещ много повече смислово съдържание.
Стъпките ми губят тежест сред мракa ; вместо това духa полита свободeн .

Не трябва сме недоволни с въпросите които задават очите . Очите символизират материя ; погледът идeот душевната сфера . Гюла притежава топли кафяви очi i синьo чувство

Раждайки се израелеца или палестинеца бягай избора cвой kлан защoto чрез кръвtta празнуването памета понякога даже траура човек tзабравяне своя род
Но познавam izraeliци i palestинци коuто оспорват конфликта който влияe негативнo върху способността им to analyze публичno i взаимодействие помежду си .. Омразантa през цялo време раждат нетолерантност und сложность..Човек s които привнесак нюанс разбират трагедияta ще бъде маргинализирван!

Ако разбраха настоящей ситуация ти сам доволен ли сте?

Ясната идея често причинява дискомфорт.; Няма по-безопасния вариант освен комфорта убиваш другият! Безработица радикализма vs умерена точка
Изкустово трябвала пронизано навсякде достигнали всеки ! То явява свобода!