Възлюбените

Това е разказ за вечния малък човек, който не обича да „размишлява“, но въпреки това разбира всичко. Той може да трепери и да се подчинява, но когато избухне - става изключително силен! „Защо безумният човек е толкова страшен!“ Убива не от героизъм, а защото страхът го е направил жесток. Въпреки страха си, този вечен малък човек успява да оцелее.

„- Да, книгите са като хората, които ги пишат. Ако някога попаднеш на книга, която твърди, че в нея се съдържа единствената истина на истините, бягай и я захвърли! Тази книга със сигурност няма полза.
Добрата книга - онази, която ти говори с любов - те насочва към размисъл и задаване на въпроси. Човешката истина се променя така както сезоните сменят времето. Днес едно е вярно, утре пък може да бъде съвсем различно. Всеки вярва в нещо според собствената си битка; независимо колко голяма е тя - все пак остава човешка борба. Затова питай, Велко! Има много теми за разглеждане докато сме тук на Земята. Ние сме създадени за задаване на въпроси вместо просто знание. Свободата идва от питането; знанието носи робство. Защото знаеш малко и често грешно интерпретираш информацията си и към това привързано действаш като с вериги.“

*

Разказът продължава за вечния малък човек - той никога не предпочита дълбоки размисли над простите истини около себе си и притежава способността да проявява сила в критични моменти! Отново виждаме как убива от страх вместо от смелост; именно разумният му страх му помага да остане жив.

Боян Йорданов представя своя дебют в литературата чрез творението "Възлюбените".