НЕвярно с оригинала

Еми Мариянска е завършила специалности по Българска филология, Философия и Кинознание. Тя работи като кинодокументалист и журналист, членуваща в Съюза на българските журналисти. Публикува статии в различни медии, съсредоточавайки се върху разследващата журналистика и съдебните неправди, особено касаещи обикновения човек. Много от историите в нейния труд са основани на действителни събития; въпреки че имената са променени, героите ще могат да се разпознаят.

Книгата „НЕвярно с оригинала” предлага художествено четиво, което комбинира документални свидетелства за обществения живот през последните десетилетия. В нея читателите ще срещнат персонажи с напълно притъпени сетива към истината и такива, които все още вярват в способността си да се борят с препятствията пред нея. Темата за справедливостта е основна линия в историите на книгата - всички герои търсят своя път към вината или оправдание за живота си.

В заключителната част на „НЕвярно с оригинала”, авторката представя своеобразен портрет на обществените отношения:
„През годините ние живеехме в едно общество, но водихме различен начин на живот - несправедливо щастлив за някои и несправедливо нещастен за други. Някои изцяло незаслужено станаха победители, докато други бяха превърнати в жертви; едни избраха да бъдат бунтари, а други предпочетоха пасивното наблюдение. Победителите говореха за равенство пред закона, но реалността показваше друга картина - те не бяха равни с жертвите си. Докато уверяваха жертвите колко много правят за тяхното добро, ситуацията им ставаше все по-трудна. Щастливците рядко ставаха бунтари; дори когато това се случеше обаче, те трудно намираха своето щастие. Независимо от различията между типовете хора обаче - победителите приличаха помежду си както и жертвите помежду си. И точно там между лицемерието на щастливците "победители", отчаяните крясъци на бунтарите и бездушието на мълчаливото мнозинство нашето общество бе разрушено отвътре - устоете му относно морала рухнаха и критериумът му за добродетелност загуби значение... Но надежда все пак има! Какъв смисъл би имало да сме живи без мечти?...”