Нейният истински живот

Спомени, спомени – толкова многообразни, изпълнени с радост и мъка, любов и отхвърляне, обхващащи всичко онова, което един живот може да предложи... Но те все пак бяха нейни! И тя осъзнаваше необходимостта да ги освободи от уморената си душа, подобно на птица, която напуска клетката си и се стреми към свобода. Дълбоко в себе си усети, че моментът за това най-накрая е настъпил...

В един студен ден през януари Виктория събра цялата смелост в себе си, седна пред чистия лист хартия и написа първото изречение от романа на живота си: „Младата жена стоеше до прозореца с празен поглед и наблюдаваше зелените дървета в градинката пред болницата"...