Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост

Този текст е най-известният, най-често цитираният и най-разпространяваният труд на Бенямин – един от значимите европейски интелектуалци през ХХ век. Написан по време на принудителното му изгнание в Париж, той представлява основополагающа работа в областта на изкуствознанието и философската естетика.

В него Бенямин разглежда как съвременните технологии, позволявайки масовото възпроизвеждане на художествени произведения, водят до загубата на тяхната аура – концепция, която стартира впечатляваща история за понятието "аура". Днес то играе ключова роля в анализа на изкуството и естетиката. Чрез обсъждането на тази специфична криза в естетическата сфера, Бенямин всъщност коментира социални явления и изменения във важни области като усещането за лична пространство, разбирането за автентичност и отношението към миналото и бъдещето.

Резултатите от революцията свързана с техническото възпроизводство обхващат цялостното социално поле с особено внимание върху политическите аспекти. Политизацията на естетичното и естетизацията на политичното са част от допълнителните прозорци към съвремието, които осветяват мислите на Бенямин в този текст; техният резонанс продължава да се чувства в многобройни съвременни размисли.