Сюрреализъм и критическа теория

Скоро ще отпразнуваме стогодишнината от възникването на сюрреализма, който продължава да се трансформира и вдъхновява нови произведения, свързвайки се по иновативен начин с класическите и съвременните аспекти на психоанализата. В България обаче все още нямаме достатъчно тълкувания, които не само представят неговата история, но и задълбочават разбирането за неговата същност.

Тази година отбелязваме и 130 години от раждането на Бенямин, чиито идеи сме решили да представим внимателно и експертно. Сред важните теми в неговото мислене, които досега не са били разглеждани подробно, са текстовете му относно сюрреализма. Те сега могат да бъдат намерени в този малък сборник – допълнени с кратка интервенция от Т. В. Адорно и с изчерпателен контекстуализиращ анализ на Стилиян Йотов. По този начин предлагайки още една пътека за навигация през сложността на гения на Бенямин, осветяваме сюрреализма – живо поле вместо мъртва история.

Подобно на замразяване в момента при пробуждане, сюрреализмът наподобява фотографията. Това което той завладява вероятно представлява образи…, в които най-дълбоката същност на субекта осъзнава себе си като нещо външно – имитация на социални и исторически явления.

Т.В. Адорно