Американският любовник

Човечност и разбиране. Роуз Тримейн притежава способността да пише с любов към човека, което личи във всеки ред и във всяка героика. Спомнете си Лев от „Пътят към дома“, нали?

„Американският любител“ е сборник от 13 разказа, написани през последните години и публикувани в един том в началото на 2014 г.

В тези истории се разглеждат теми като забранена любов, мечти за ново начало, смърт, въображаеми светове, семейни отношения, разпад и надежда. Местата на действието варират – от емблематични европейски градове като Париж и Барселона до затънтената станция Астапово в далечна руска провинция. Въпреки изолираните локации те са свързани със значими събития, интерпретирани по неочакван начин от Тримейн.

Епохите също така преминават: краят на XIX век ustъпва място на съвременността; след това времето ни връща обратно в годините на Втората световна война...

Тази разнообразна колекция представлява мелодия за сетивата. Стилът на Роуз е прецизен и лишен от излишества. Нейното писане отличава дълбочина и финес; то увлича читателя с богатството от чувства и копнежи у своите герои, представяйки им душата по уникален начин.

Истинският й талант обаче – както отбелязва Майкъл Прогър във „Файненшъл Таймс“ – е умението да придава форма на самотата и меланхолията, присъщи за всяко време и възраст.

А Елиф Шафак добавя: „Четенето на тези разкази ми донесе огромно удоволствие. Роуз пише спокойно и уверено; наблюдава хората около себе си, описвайки привидно обикновени моменти в ежедневието им по такъв начин, че звучат необичайно.“

В сборника с произведенията на Тримейн има особен блясък - човек едва ли не се чувства като тийнейджър пред книгата на Франсоаз Саган... Писането сякаш идва лесно; то плува грациозно напред оставяйки малки камъчета зад себе си - изграждайки цял един свят.

Според The Sunday Times

Малцина са авторите способни да пресъздадeт времето и пространството с лекота като Роуз Тримейн. Дори в най-меланхоличните си истории тя предлага проблясък надежда да успокои трагедията. Склонността ни към грешките често е утешителна вместо потискаща — нейният фин стил демонстрира колко човешко е да сбъркаш.

Според The Daily Telegraph