Богът на динамото. Избрани разкази

"Събрани разкази, от които някои се публикуват за пръв път, а в други дори се споменава България...

В младостта си Хърбърт Уелс отбелязва: „Човекът е изкуствено същество, бунтовното потомство на Природата и все по-често се противопоставя на капризната и сурова ръка, която го е възпитала“ („Модерна утопия", 1905). В края на живота си, след дълго пътуване през опитите му, той става много по-песимистичен: „Досега повторението изглеждаше като основен закон на живота. Нощта последва деня и денят - нощта. Но в тази странна нова фаза на нашето съществуване става ясно, че събитията вече не повтарят. Те продължават безкрайно до момента, когато станат непроницаема мистерия – безмълвна и огромна тъмнина. Срещу нея упорито се борят неудовлетворените ни умове само докато бъдат окончателно надминати. И светът ни на самозаблуда няма да позволи такова нещо. Той ще загине сред своите заблуди и абсурди. Подобен е на конвой, изгубил се в мрака около неизвестния скалист бряг с пиратстващи натрапници в каютата с картата и варвари, катерещи се по корабите за грабеж" („Съзнание на своя предел", 1945)."